Постна яхния с нахут

    Нахутът е прекрасно решение по време на пости. Освен че е много богат на фибри, благодарение на което се подобрява храносмилането, той съдържа и големи количества от витамините В и А, калий, магнезий и фосфор. Затова и днес ви давам идея за вкусна и пъстра постна яхния с нахут. 

Продукти:

1 глава стар  лук

2 скилидки чесън

2 моркова 

2 червени чушки

1 буркан нахут 400 г

200 мл.млени домати

½ ч.л. червен пипер

черен пипер

сол

олио

1 връзка пресен магданоз

Лукът и скилидките чесън се обелват, наситняват и задушават в 50 мл олио на ниска степен на котлона, колкото да пуснат аромат. Последователно се добавят и почистените и нарязани на парченца моркови и чушки. Разбъркват се и се задушават още няколко минути. Нахутът се отцежда, прибавя се към зеленчуците и се доливат 200 мл. смлени домати и чаша вода. Подправя се с червен и черен пипер, разбърква се и се оставя да къкри на тих огън. Ако сте любители на пикантното, може да добавите и щипка лют пипер.
Когато зеленчуците омекнат, ястието се овкусява със сол и нарязана на ситно връзка магданоз и се оставя да поври още малко. Аз отделих три лъжици от зеленчука, намачках го с вилица на кашичка и върнах обратно. Ако желаете да сгъстите допълнително ястието, може да добавите лъжица брашно, предварително размито с малко водичка, но за мен така беше съвсем добре. Поднася се наръсено с магданоз. Добър апетит!

Още идеи за вкусни рецепти по време на пости може да откриете тук.

Гответе с настроение и усмивка за любимите си хора и се насладете на прекрасно домашно приготвено ястие!

Кисело зеле с ориз на фурна

 Днес давам идея за една семпла, лесна и мнооого вкусна класическа българска гозба, която често приготвям през зимата.

Продукти:

1 бр. кисело зеле - ок. 1.5 кг

250 г ориз

1/2 стрък праз

2 ч.л. червен пипер

лют пипер на люспи - по желание

1 шепа сушени чушки

черен пипер

олио

    Киселото зеле се нарязва на парченца. На дъното на тенджера се налива олио и в него за кратко се задушава накълцаният праз. Прибавят се шепа начупени сушени чушки, разбърква се и се задушава още малко, колкото да си пуснат аромата. Ако се сложат и малко сушени домати, се получава още по-вкусно. Добавя се зелето и се готви на слаба степен на котлона за 10-15 минути. 

   Оризът се измива добре със студена вода и се слага при зелето. Овкусява се само с малко черен пипер. Аз винаги добавям и малко лют пипер на люспи. Всичко се разбърква и се прехвърля в намазнена тавичка. Долива се вода колкото да покрие зелето и ястието се слага да се пече във фурната на 200-210 градуса.  Лесна и много, много вкусна зимна гозба, особено в компанията на червено вино! 😋😊

    Гответе с настроение и усмивка за любимите си хора и се насладете на прекрасно домашно приготвено ястие! Добър апетит!

Тиквеник

  Мразовитите зимни дни са прекрасно време да изпълним дома си с аромат на тиква и канела и да се насладим на прекрасен сочен тиквеник. По пазарите и магазините още се намира хубава тиква, така че не пропускайте да се поглезите с тази прекрасна българска рецепта!

 Продукти:

1 кг. тиква

230 г захар

100 г масло

250 г смлени орехи 

1 пак. фини кори за баница

2 пак. ванилия

2 ч.л. канела

пудра захар  за поръсване

    Тиквата се нарязва на парчета, обелва се и се настъргва на едро ренде. В дълбок тиган се разтопява маслото, прибавят се тиквата и ванилията и се задушава, като от време на време внимателно се разбърква, за да не загори на дъното. Когато омекне тиквата и се поизпари водата, съдът се сваля от котлона, оставя се да се охлади, добавят се канелата и захарта и се разбърква добре.

      Взема се лист кора, намазва се с разтопено масло, наръсва се с тиква и орехи и се навива на руло откъм тясната страна, като се внимава да не се сплесква. Обичам тиквеникът да е сочен и затова ръся обилно от плънката и орехите. Готовото рулце се прехвърля в намаслена тава. По същия начин се завиват и останалите кори, докато се запълни съда. Обикновено при мен остават няколко кори, които правя на малки банички за закуска. 
   Тиквеникът се намазва с разтопено масло и се изпича в предварително загрята на 180 градуса фурна. След като се охлади, се поръсва с пудра захар.  
     Гответе с настроение и усмивка за любимите си хора и се насладете на прекрасно домашно приготвено ястие! Да ви е сладко!

Постно задушено прясно зеле

    Свежото, хрупкаво и екологично чисто зеле, което отглеждаме в градината, основно хапваме на пресни салати, но никога не пропускам да приготвя и постно зеле, така както моята баба го готвеше - бавно задушено и на мазнинка. Страхотна  много вкусна българска рецепта и незаменима по време на зимните пости!

Продукти:

1 средно голяма зелка

2 моркова

1/2 стрък праз

прясна целина

червен пипер

сол

черен пипер

олио

    Зелето се почиства от външните листа, изплаква се и се нарязва на парченца. Морковите се настъргват и заедно с наситнения праз се слагат да се задушават в дълбока тенджера с 1 к.ч. олио на дъното. Ястието става по-вкусно с повече мазнина. Когато зеленчуците поомекнат, се добавя част от прясното зеле. Разбърква се добре и се похлупва. Може да се сложи и малко вода, колкото да не загорят зеленчуците на дъното. Постепенно зелето посляга и се добавя и останалата част. Поръсва се с 2-3 ч.л. червен пипер, нарязаната на ситно целина, разбърква се добре и отново се похлупва. По желание може да се добави и един настърган домат или малко доматен сок, но специално в тази рецепта на мен ми харесва повече само с червен пепир. Ако се добави малко ронена чубрица, гозбата се получава още по-ароматна. Ястието се готви на ниска степен на котлона, за да не загори, а зеленчукът постепенно отделя достатъчно течност, докато зелето омекне напълно. Малко преди да е напълно готово, се овкусява и със сол и малко черен пипер. 

       Заповядайте да разгледате още рецепти и идеи за зеле и постни ястия!

    Гответе с настроение и усмивка за любимите си хора и се насладете на прекрасно домашно приготвено ястие! Добър апетит! 

Чорба от домашен петел

    Есента още не иска да отстъпи  място на зимата, но малко по малко времето захладнява и все повече ни се иска да сложим на трапезата гореща и ароматна супичка. А днешното ми предложение е точно такова - разкошна чорба от домашен петел. 

    

Продукти:

фенер, крила, шийка

1 глава лук

2 моркова

2 картофа

шепа фиде

пресен магданоз

прясна целина

девисил

черен пипер 

дафинов лист

сол

олио

    За тази рецепта използвах фенера, крилцата и шийката. Естествено може да се използва всяка част от месото, но птицата беше доста едра и те бяха напълно достатъчни. Измиват се добре и се сваряват предварително до пълното им омекване, като във водата се пускат няколко зрънца черен пипер и два дафинови листа. Пяната, която се образува по време на варенето, се обира с решетъчна лъжица. Аз много често използвам слоукукъра и слагам месото от вечерта на средна степен. Така на сутринта месото е напълно готово, направо се разпада, а бульонът, който се получава, е много силен и ароматен. 

    Месото се отделя от костите, накъсва се на парченца, а бульонът се прецежда през фина цедка или тензух .

    На дъното на тенджерата се налива малко олио, в което се задушава за кратко наситненият лук. Добавят се нарязаните на парченца моркови, разбърква се и се задушава за още няколко минути. Доливат се един литър от бульона и литър вода. Може да се използва и повече бульон, но така приготвен в слоукукъра, се получава доста силен. 

   Картофите се обелват, нарязват на кубченца и се добавят към чорбата. Слага се и месото. Към края на варенето се добавя и фидето. Овкусява се със сол и девисил, а когато супата е готова, се прибавят и наситнените пресни подправки. Чорбата се поднася гореща, като за разкош могат да се добавят лют пипер, оцет и счукан чесън. 

     Гответе с настроение и усмивка за любимите си хора и си насладете на прекрасно домашно приготвено ястие! Добър апетит! 

Гюзлеми с праз и сирене

    Топящи се в устата, ароматни и топли гюзлемички с праз и сирене - неустоимо предложение за неделната закуска. Приготвянето им отнема малко повече време, но вкусът им си заслужава всяка отделена минута.  

Продукти:
брашно ок. 330 г /за баница/
вода 200 мл
олио 2 с.л.
оцет 1 к.л.
сол 1/2 ч.л.
праз 150 г
сирене ок. 200-250 г
масло за намазване

     В купа или тавичка се пресява брашното. За тази рецепта използвах 330 г, но всяко брашно поема различно количество вода, така че може да отделите част от него и да го добавяте постепенно, докато се оформи средно меко и гладко тесто. Възможно е и да се наложи да се използва и малко по-голямо количество.   

  В средата на брашното се оформя "кладенче", в което се сипват солта, водата, олиото и оцетът. Първоначално тестото се замесва в купата, след което се прехвърля върху набрашнен плот и се доомесва. Оставя се покрито с кърпа да си почине за ок. 15 минути. 

   Празът се нарязва на малки парченца и се задушава в малко масло за кратко, колкото да омекне. Оставя се да се охлади и се смесва с натрошеното сирене. 

   Тестото се разделя на 5 парчета, които се оформят на топчета. Оставят се да си починат още 10-15 минути. Всяко от тях се разточва върху набрашнен плот на много тънка кора, намазва се с разтопено масло, наръсва се със сместа от праз и сирене и се сгъва на плик, а могат да се оформят и като тези дърпани гюзлеми Отгоре отново се намазват с масло и се изпичат на тиган на средна степен на котлона. Тези приготвих на грил-тигана, но може да се използва и обикновен тиган, сач, плоча или скара. През последните няколко години за палачинки, гюзлеми и баници, често вместо масло използвам домашно гхи. Получават се уникални, но за приготвянето на гхи-то ще се направя отделен пост. Гюзлемичките се поднасят топлички с айрян - да си оближеш пръстите!

   Гответе с настроение и усмивка за любимите си хора и се насладете на прекрасно домашно приготвено ястие! Добър апетит! 

   

Сармички с месни късчета в глинен гювеч

    Много вкусни и топящи се в устата сармички хапки, но малко по-различни от класическите с кайма и ориз. Наистина неустоими!

Продукти

2 бр. пържола от пилешки бут

500 г свинска плешка/бут

1/2 малък стрък праз

1 ч.л. червен пипер

1/2 ч.л. пушен червен пипер

черен пипер

кимион

1 глава кисело зеле

олио

   Месото се изплаква, подсушава и нарязва на малки късчета. Прибавя се наситненият праз лук. Ако не обичате праз, може да го пропуснете, но точно по-различният аромат, който придава заедно с пушения пипер, ми допада в тази рецента. Овкусява се с черен пипер, малко кимион и червен пипер. Сол не се добавя, тъй като зелето е достатъчно солено, а и при варенето се налива и малко зелева чорба.

   Дъното на глинения съд/тенджерата се намазнява и се покрива със зелеви листа, за да не загорят сармите при варенето. Листата се почистват от дебелите жилки и се нарязват на парченца според желаната големината на сармичките. 

    Взема се с лъжичка от плънката, поставя се на листата и се завиват стегнати сармички, които се нареждат в гювеча, като най-отгоре се покриват с няколко зелеви листа и се притискат с чиния, за да не са развият при варенето. Винаги слагам и по един-два дафинови листа. В случай, че не разполагате с много време или не ви се занимава да свивате безброй малки хапки, слагайте повече от плънката и ги оформете по-големи. Аз винаги съм предпочитала малките сармички и явно достатъчно много, за да събирам ентусиазъм всеки път да ги правя така. 

   Доливат се една-две чаши зелев сок и вода, така че да покрие сармичките. Гювечът се поставя в студена фурна и се включва на 220 градуса. След като течността вътре заври, температурата се намаля и ястието се готви, докато зелето и месото напълно омекнат. Ако варите сармичките на котлона, ги оставете да къкрят на по-ниска степен. Добър апетит!

    Гответе с настроение и усмивка за любимите си хора и се насладете на прекрасно домашно приготвено ястие!

Хайверчето на татко

    Хайверче по бързата и много лесна рецепта на татко, който пък го приготвя така, както го е правила баба. Страхотно се получава и мога да кажа, че е направо пристрастяващо! Единственото, което му трябва е препечена филийка.

 

Продукти:

1 кут. натурален хайвер

1,5 к.ч. пшеничен грис

1 малка глава лук

сол

сокът от половин лимон

 

    В малка тенджерка се налива ок. 750 мл вода и се изчаква да заври. Изсипва се грисът, разбърква се и се оставя да се вари на тих огън, докато напълно  омекне и се сгъсти. Важно е добре да се свари и ако е необходимо, добавете още малко вода. Имайте предвид, че след охлаждане допълнително се сгъстява, така че е добре да се остави една идея по-рядко.

    Лукът се обелва и настъргва на ситно ренде. Натуралният хайвер се прехвърля в дълбока купа. Добавят се свареният грис и лукът. Подправя се на вкус със сол и пресен лимонов сок и се разбърква добре с миксер. Това е всичко - бързо лесно и вкусно! 

   Гответе с настроение и усмивка за  любимите си хора и се насладете на прекрасно домашно приготвено ястие!

Кюфтета по чирпански

   Покрай празничните трапези все не оставаше ред за това прекрасно българско ястие, но след малко отдъхване от тежките софри му се насладихме с удоволствие и си облизахме пръстите. Опитайте и вие! 😋

Продукти:

800 г кайма

2 глави стар лук

1 к.ч.  ориз 

3 скилидки чесън

3 моркова

4 печени чушки

ок. 1.2 кг картофи

300 мл млени домати

3 стръка магданоз 

щипка кимион

бахар 

дафинов лист

брашно за овалване

сол

черен пипер

   Каймата се омесва добре с нарязаните на ситно глава лук и магданоз, 1 к.ч. добре измит ориз, сол, черен пипер и щипка кимион. С мокри ръце се оформят малки кюфтенца ок. 3- 4 см, които се овалват в брашно. От количеството кайма в рецептата са получават ок. 30 кюфтенца.

   В тенджерка се налива ок 1.5 л вода, прибавят се дръжките от магданоза, по 2-3 зрънца бахар и черен пипер и един дафинов лист. Още по-ароматно става ястието, ако се овкуси бульона и с малко целина. Когато водата заври, се пускат кюфтенцата и се оставят да къкрят.

   В това време морковите и картофите се обелват и нарязват на кубченца. Чесънът и останалият лук се наситняват и се слагат да се задушават за няколко минути в тенджерка с малко олио на дъното. Нарязват се на парченца и чушките и се прибавят заедно с останалите зеленчуци. Доливат се доматите и се разбърква.

   Бульонът с кюфтенцата се сваля от котлона. С решетъчна лъжица се отделят дафиновият лист и магданозът, след което всичко се добавя към зеленчуците. Ястието се овкусява със сол и черен пипер и се оставя да къкри на слаб огън до готовност. При поднасяне може да се поръси с пресен магданоз. Добър апетит!

   Гответе с настроение и усмивка  за любимите си хора и се насладете на прекрасно домашно приготвено ястие!

Зелник със спанак и лапад

 За този зелник предупреждавам, че не е за хора на диета 😅 Да си оближеш пръстите! Може да си го приготвите със всякакви зелении - лапад, спанак, манголд...При мен днес е комбинация от спанак и лапад.

   

Продукти за плънката:

300 г спанак

300 г лапад

3-4 стръка пресен лук

2 яйца

200 г сирене

олио

сол, черен пипер

Продукти за тестото:

500 г брашно за баница

250 мл вода

1 с.л. олио

1 ч.л. сол

    Приготвянето на зелника започвам с омесването тестото, а времето за "почивка" на готовото тесто използвам за подготовка на плънката. Брашното се пресява и заедно с водата, олиото и солта се омесва гладко тесто. Разделя се на четири парченца- едно по-голямо и три по-малки. Оформят се на топчета, които се нареждат на набрашнена повърхност, покриват се добре, за да не пресъхнат и се оставят за 10-15 минути. 

   Листата се почиства от дръжките, а на лапада с тънко ножче се отстранява и по-грубата средна жилка. Измиват се и се нарязват на парченца. Лукът се накълцва на ситно. На дъното на дълбок тиган се налива малко олио и в него за кратко се задушава пресният лук, след което се добавят и зелениите. Овкусява се със сол и черен пипер, разбърква се и се готви още малко, колкото да омекнат спанакът и лападът, след което съдът се сваля от котлона.

    Единият жълтък се отделя за намазване на зелника, а белтъкът и другото яйце се разбиват леко с вилица. Прибавят се към сместа. Добавя се и натрошеното сирене и всичко се разбърква. Плънката се оставя да се охлади.

    По-голямото парче тесто се разточва на тънка кора върху набрашнена повърхност. Размерът и трябва да се бъде по-голям от тавата, така че да покрие и страните и да може да се запретне над ръба. Тавата се намазва с масло, поставя се кората и отгоре се разпределя една трета от плънката. Разточва се следващо парченце тесто, като този път големината му трябва да е колкото тавичката и се прехвърля в съда. Отново се покрива с плънка  т.н. Когато се  постави последната кора, краищата на най-долната се обръщат върху нея, така че да се захлупи. Оформя се ръбчето и се намазва с разбития с малко вода жълтък. С върха на остро ножче или с вилица се правят няколко дупчици на повърхността, за да може се изпарява течността по време на печенето.

    Зелникът се изпича на 180-200 градуса в предварително загрята фурна. Може да се поднесе с кисело мляко или айрянче. 

    Гответе с настроение и усмивка за любимите си хора и се насладете на прекрасно и вкусно домашно приготвено ястие! Добър апетит! 

Марудници на сач

   Не просто вкусни, а уникално вкусни се получиха тези пухкави марудници! Много повече ми харесват на сач. Специфичният вкус, който получават при този начин на приготвяне е наистина великолепен.

Продукти: 

2 яйца

1 кофичка кисело мляко

1 ч.л. сода

1 ч.ч. вода

1/2 ч.л. сол

брашно

масло

   Содата се разбърква в киселото мляко и се изчаква да "кипне". Яйцата се разбиват добре, прибавят се  киселото мляко, водата, половин чаена лъжичка сол и отново се разбъркват. Малко по малко започва да се прибавя брашното, като непрекъснато се бърка с миксера. Трябва да се получи консистенция на гъста боза.

 Сачът се слага да се загрее много добре на котлона. Пуска се малко парченце масло и се разнася докато се намазни равномерно повърхността. Гребва от сместа, изсипва се по средата на сача и с обратната страна на черпака леко се доразстила. Когато се изпече от едната страна, се обръща. Готовите марудници могат да се намажат допълнително с малко масло, но за мен малко парченце на сача преди изпичането на всеки е напълно достатъчно и не стават  толкова тежки.

   Тези пухкави марудници са чудесни като със сладко, така и със сиренце. Добър апетит!