Показват се публикациите с етикет СЛАДКА. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет СЛАДКА. Показване на всички публикации

15 октомври 2016 г.

Мармалад от шипки

   Никога не бях правила мармалад от шипки. Всеки път, когато минех покрай някое храстче и видех узрелите червени плодчета, се сещах за онзи вкусен мармалад от детството, но все не оставаше време нито за бране, нито за варене. И така, сега когато се оказах с цял куп шипки у дома, дойде моментът за първия шипков мармалад. Мармалад за чудо и приказ се получи!



Продукти:
5 кг зрели шипки
3 кг захар
1ч.л. лимонтузу

   Шипките се почистват от листенцата и мъхестата част на края на плодчето. Измиват се добре и се сваряват до пълното им омекване. Какъв аромат започва да се носи още при варенето на плодчетата....Добре е да има повечко вода, за да се използва после при претриването.


   Когато шипките омекнат, се оставят да се охладят, след което се претриват през сито, като се поливат и с част от водата при варенето. Тук, естествено като при всеки първи опит, имаше момент на проба и грешка, докато намеря моя начин за отделяне на семките и люспите от месестата част. През гевгир падат прекалено много семки и после трябва кашичката да се мине поне още един път през по-ситна цедка. С пасиране пък ми се получаваше прекалено гъсто, а и пак оставаше въпросът с отделянето на семчиците. Определено моят начин е претриването през сито. Ако искате да отделите максимално количество материал за мармалад, може да претриете сварените шипки няколко пъти.


  Отделеното плодово пюре се разбърква със захарта и се вари на тих огън в широк съд при непрекъснато разбъркване, за да не загори. Готово е, когато при бъркане по дъното на тавата остава ясна следа след бъркалката. Малко преди мармаладът да е напълно готов, се прибавя и лимонтузуто.
   Мармаладът се разсипва в чисти и сухи бурканчета, докато е още горещ. Бурканчетата се затварят веднага и се обръщат с капачките надолу. Да ви е сладко!



22 юни 2016 г.

Сладко от череши

   У дома сладкото от червени череши е от любимите. Направя ли палачинки, децата винаги първо питат за сладко от череши и затова и всяка година правя поне по няколко бурканчета. Не добавям никакви допълнителни аромати. За мен чистият черешов вкус и аромат са напълно достатъчни.




Продукти:
1 кг череши
700 г захар
1 ч.л. лимонтузу

Дръжките се отстраняват и черешите се измиват много добре. Тук идва най-досадната процедура - ваденето на костилките, но когато количеството не е много голямо, се получава сравнително бързичко. Тази година реших да си взема уред за вадене на костилки, но не мога да кажа, че става много по-бързо. Спомените ми от детството са, че дядо ми ползваше бирена бутилка, върху отвора на която се поставяше черешката, костилката се избутваше с нещо остро и падаше вътре в шишето.  Със сигурност обаче, ако искате да не отидете на работа следващия ден с боядисани ръце, трябва да сложите ръкавици:)
   Когато черешите са готови, захарта се изсипва при тях. Разбъркват се внимателно и се оставят, докато захарта се разтопи. Сладкото се вари на тих огън до сгъстяване, като периодично образувалата се пяна се отстранява. Към края на варенето се прибавя и лимонтузуто.  Следва се правилото капка, капната върху обърната чиния да не се разлива. Имайте предвид, че когато сладкото се охлади, се сгъстява още. 
   Докато сладкото е още горещо, се разсипва в сухи бурканчета, затваря се и се обръща с капачките надолу, докато се охлади. Да ви е сладко!





24 септември 2015 г.

Сладко от печени сини сливи

   Определено това е едно от любимите ми сладка! Допада ми леко киселата нотка, която придават сливите. Всъщност е и много лесно за приготвяне. Подходящо е за консумация с различни тестени закуски, но и за различни сладкиши и дори за филийка с масло...



Продукти:
3 кг сини сливи
700 г захар
1 ч.л. лимонтузу



   Сливите се измиват добре, почистават се от дръжките и се разполовяват. Изсипват се в подходяща тава и се наръсват със захарта. Тавата се поставя във фурната и сладкото се пече на 200 градуса, като от време на време се разбърква. Лимонтузуто се добавя към края на печенето. Следва се общото правило, че сладкото е готово, ако се капне капка от сиропа върху чиния и той не се разтече.  
   Готовото сладко се затваря в бурканчета още докато е топло. Да ви е сладко!