Домашна юфка с машинка за паста

   Най-накрая успях да споделя реализацията на една идея, която отдавна ми се беше загнездила в главата, а все не успявах да стигна до нея. Традиционно всяка година си правим домашна юфка вкъщи, но не само с вода и брашно като готовата, която продават по магазините, а с яйца и прясно мляко. Наистина става превъзходна! Експериментът с машинката за домашна паста се оказа повече от успешен. Разточването става много по-бързо, корите по-равномерни, а ако имате на помощ и слънчево време с ветрец е идеално.

   

   Продуктите, от които се приготвя тестото и замесването му са същите като в тази рецепта за домашна юфка, но се слага малко повече брашно, за да стане по-твърдичко тестото.  

 Продукти:

1 л прясно мляко

20 яйца

1 ч.ч. грис

сол

брашно ок 2-3 кг

   

   За тази юфка изразходвах почти пълни три килограма брашно, включително необходимото при разточването. Готовото тесто се разделя на топки с приблизителен размер колкото юмрук и се покрива с кърпа, за да не пресъхва. 

 Работната площ пред машинката се наръсва обилно с брашно. Взема се едно топче и се разточва на най-голямата степен на машинката за паста. Дебелият лист се разделя на 2-3 по малки парчета и всеки от тях се разточва на най-малката степен на машинката, т.е. на най-тънко. Най-важното е да се набрашнява редовно плота, за да не лепне, тъй като тестото е малко по-меко от стандартното тесто за паста. 

  

   След разточване стъпките са същите като в другата рецепта - изчакване да изсъхне, нарязване и запичане. Така става много, много по-вкусна. Аз я препичам на няколко части във фурната на 170-180 градуса. 

   Домашната юфка може да поднесете както варена с масълце и сирене, така и да приготвите млечна баница. 

   Гответе с настроение и усмивка за любимите си хора и се насладете на прекрасно и вкусно домашно ястие! Добър апетит! 

Салата Патладжан с печени чушки

   След като от доста време се бях отказала да правя консерви от патладжан, тази зима реших да се завърна към традициите и да направя няколко бурканчета. Е, значителна част от количеството изобщо не стигна до бурканчетата, но когато има и прясно изпечен хляб винаги е така ☺

Продукти:

4 кг патладжан

4 кг червени чушки

3 гл. чесън

1 голяма връзка магданоз

сол, олио, оцет

   Патладжаните се измиват и разрязват на половинки. Поставят се в съд със студена солена вода за час, след което се изпичат. Чушките се почистват от дръжките и семето, изпичат се и се обелват. На дъното на дълбок тикан или друг подходящ съд се налива малко олио. Прибавят се чесънът и нарязаните на парченца чушки. Запържват се за малко, след което се добавят сол и почистеният от люспите изпечен патладжан. Всичко се задушава за кратко, докато течността се поизпари, като периодично се разбърква, за да не загори. Накрая се добавя и нарязаният на ситно магданоз. Когато се охлади салатата се овкусява с оцет на вкус. Разсипва се в сухи бурканчета и се стерилизира за ок. 20 мин. Добър апетит! 

Сос от домати с босилек

   Още една идея за това как лесно да съхраните домати за зимата и в същото време да имате под ръка готов сос за различни  ястия, паста, пица, при това без консерванти, без оцветители, без нишестета, пектини и какво ли още не. Естествено отнема малко време и усилия през есента, но в онези вечери  през зимата, когато се прибера по никое време, няма нищо сготвено, децата се навъртат гладни в кухнята, на масата чака купчинка с домашни за проверяване, а единственото за което имам желание е да си сипя чаша червено вино, винаги се благославям, че не съм се поддала на мързела. 

   Количеството на продуктите е само ориентировъчно, а при добавянето на подправките най-добре е да се опитва и всеки да подправя по собствен вкус.

Продукти:

5 кг домати

2 глави лук

1 малка глава чесън

босилек

сол, черен пипер, олио, захар

   Доматите се измиват, нарязват на няколко парчета и се смилат с кухненски комбайн или машинка за мелене. Лукът и чесънът се нарязват на малки парченца. Всичко се изсипва в дълбока тенджера и се оставя да ври на котлона. Когато водата се поизпари, сосът може да се смели с пасатор до по-фина консистенция. Добавят се подправки на вкус, а към края на варенето щедро се добавя и нарязан на ситно босилек. 

   Готовият доматен сос се разсипва в подходящи бурканчета, затваря се и се стерилизира за 5 минути. Добър апетит!

Царска туршия

   Като видях тавата и усетих аромата на прекрасния свеж зеленчук, единствената ми мисъл беше, че това е тава, събрала в себе си ароматите и вкуса на България. Истински букет от цвят и витамини. 

   Разкошна и любима туршийка. Вече толкова години я правя и никога не стига.  Трайна и хрупкава е и е много удобно, когато имаш под ръка. Освен това е и лесна за приготвяне. Вариантът, по който я правя не изисква предварителна подготовка на марината и изчакване. 

Продукти:

5 кг камби

2 глави карфиол

2 кг моркови

2 вр. целина

1 гл. чесън

сол, захар, оцет

   Камбите се почистват от дръжките и семето, измиват се добре и се нарязват на парченца. Морковите се обелват /аз поне ги беля/ и се нарязват на колелца. Карфиолът се накъсва на розички, целината и чесънът също се нарязват. Могат да се ползват и дръжките от кервиза - просто обожавам аромата му. Всичко се разбърква добре, след което се разпределя в буркани. Във всеки буркан се слага 1 ч.л. сол, 1/2 ч.л. захар и 60-70 мл оцет. Може и 1 ч.л. захар, но аз обичам по-киселко. Долива се вода и бурканите се затварят. Варят се за 10 мин. Не бива да се преваряват, за да останат зеленчуците хрупкави. При поднасяне може да се полее с малко олио или зехтин. И не забравяйте за студената ракия...

Мармалад от шипки

   Никога не бях правила мармалад от шипки. Всеки път, когато минех покрай някое храстче и видех узрелите червени плодчета, се сещах за онзи вкусен мармалад от детството, но все не оставаше време нито за бране, нито за варене. И така, сега когато се оказах с цял куп шипки у дома, дойде моментът за първия шипков мармалад. Мармалад за чудо и приказ се получи!

Продукти:

5 кг зрели шипки

3 кг захар

1ч.л. лимонтузу

   Шипките се почистват от листенцата и мъхестата част на края на плодчето. Измиват се добре и се сваряват до пълното им омекване. Какъв аромат започва да се носи още при варенето на плодчетата....Добре е да има повечко вода, за да се използва после при претриването.

   Когато шипките омекнат, се оставят да се охладят, след което се претриват през сито, като се поливат и с част от водата при варенето. Тук, естествено като при всеки първи опит, имаше момент на проба и грешка, докато намеря моя начин за отделяне на семките и люспите от месестата част. През гевгир падат прекалено много семки и после трябва кашичката да се мине поне още един път през по-ситна цедка. С пасиране пък ми се получаваше прекалено гъсто, а и пак оставаше въпросът с отделянето на семчиците. Определено моят начин е претриването през сито. Ако искате да отделите максимално количество материал за мармалад, може да претриете сварените шипки няколко пъти.

  Отделеното плодово пюре се разбърква със захарта и се вари на тих огън в широк съд при непрекъснато разбъркване, за да не загори. Готово е, когато при бъркане по дъното на тавата остава ясна следа след бъркалката. Малко преди мармаладът да е напълно готов, се прибавя и лимонтузуто.

   Мармаладът се разсипва в чисти и сухи бурканчета, докато е още горещ. Бурканчетата се затварят веднага и се обръщат с капачките надолу. Да ви е сладко!

Пълнени камби за зимата

   Пълнените камбички са първото нещо, което свърша от зимнината у дома. Децата също я обожават и най-интересното за мен е, че се нахвърлят първо на чеснъчето! Камбичките правим с три плънки - моркови, карфиол и чесън. 

Продукти:

3 кг камби

1/2 глава карфиол

1 кг моркови

ок. 8 глави чесън

1 връзка целина /листата/

оцет

сол, захар, черен пипер

   

   Камбичките се почистват от дръжките и семките и се измиват добре. Морковите и карфиолът се нарязват на парченца. Скилидките чесън се обелват от люспите и ако не са много големи, се оставят цели. Прекалено големите се нарязват на по-малки парченца. Чушките се пълнят плътно със зеленчуци и се нареждат в буркани, в които е разпределен и нарязаният на парченца кервиз. Когато избирате камбите, не забравяйте да съобразите размера им с гърлото на съда, в който ще ги консервирате. Аз не разполагам с големи буркани с широко гърло и затова подбирам не много големи камби. Единственият недостатък на пълнените камбички е, че  в буркана се събира по-малко материал:) 

   Във всеки буркан се поставят и по няколко зрънца черен пипер, 1 ч.л. сол, 2/3 ч.л. захар и 1 ч.ч. оцет /ок.60-70 мл/.  Тези количества на подправките са за буркан тип "омния". Ако се ползат по-големи буркани е необходимо да се увеличат. 

   Долива се вода, бурканите се затварят и се стерилизират за ок. 10-15 мин. Не е добре да се варят много дълго, за да не омекне прекалено зеленчукът. Прекрасна зимна туршийка!

 

Лютеница

   За какво са почивните дни, освен за да свършим малко работа:) При нас този принцип определено важи напълно и ето, че се захванахме с новата домашна лютеница. Онази, бабината лютеница, която помним от малки и чийто вкус е останал като част от детството ни. Определено тя е най-трудоемката част от зимнината, която се приготвя у дома. Всяка година се "благославям" на ум, че пак съм се захванала, но докато цяла зима се наслаждавам на резултата и гледам децата с какъв апетит похапват, събирам нови сили и подхващам новата порция. Действително отнема време и усилия, но определено си струва това, да поднесеш на децата нещо истинско, качествено, вкусно и без никакви консерванти и добавки на нишестета и оцветители.

Продукти:

20 кг червени чушки

10 кг домати

1 кг моркови

1 кг патладжан

кимион

черен пипер

сол

олио

захар

 

   Обикновено първо започваме с чушките - най-бавната работа от всичко. Измиват се, почистват се от дръжките и семето и се изпичат. Добре е изпечените чушки да се слагат в съд с капак, за да се задушат и по-лесно да се белят. Естествено лютеницата може да се приготви и със сурови чушки, но определено вкусът на лютеницата с печени чушки е съвсем различен. В крайна сметка обаче, всичко е въпрос на вкус, а и на време.

Доматите се измиват, почистват се от зелената част и се нарязват на парченца. Морковите също се измиват и сваряват до омекване. Патладжаните се изпичат, след което се оставят да се охладят и се обелват. Аз ги пека във фурната, върху постлана с хартия за печене тава на ок. 200 градуса.

   Всички зеленчуци се смилат с машинка за мелене. Може и с кухненски комбайн или да се пасират, но аз предпочитам лютеницата да е по-едро смляна. Всичко се смесва в голям, широк съд и се вари на тих огън, като непрекъснато се бърка. Когато се посгъсти се добавят олиото и подправките. Количество на подправките няма да посочвам, тъй като са изцяло въпрос на вкус. Ако желаете да се получи леко пикантна, добавете няколко люти чушчици. Вари се, докато се достигне желаната консистенция. Имайте предвид, че когато изстине се сгъстява още.

   Готовата лютеница се разсипва в чисти, сухи бурканчета и се затваря. Стерилизира се за ок. 10 минути.

  Това е! Доста време отнема, но със сигурност си струва!

Сладко от череши

   У дома сладкото от червени череши е от любимите. Направя ли палачинки, децата винаги първо питат за сладко от череши и затова и всяка година правя поне по няколко бурканчета. Не добавям никакви допълнителни аромати. За мен чистият черешов вкус и аромат са напълно достатъчни.

Продукти:

1 кг череши

700 г захар

1 ч.л. лимонтузу

Дръжките се отстраняват и черешите се измиват много добре. Тук идва най-досадната процедура - ваденето на костилките, но когато количеството не е много голямо, се получава сравнително бързичко. Тази година реших да си взема уред за вадене на костилки, но не мога да кажа, че става много по-бързо. Спомените ми от детството са, че дядо ми ползваше бирена бутилка, върху отвора на която се поставяше черешката, костилката се избутваше с нещо остро и падаше вътре в шишето.  Със сигурност обаче, ако искате да не отидете на работа следващия ден с боядисани ръце, трябва да сложите ръкавици:)

   Когато черешите са готови, захарта се изсипва при тях. Разбъркват се внимателно и се оставят, докато захарта се разтопи. Сладкото се вари на тих огън до сгъстяване, като периодично образувалата се пяна се отстранява. Към края на варенето се прибавя и лимонтузуто.  Следва се правилото капка, капната върху обърната чиния да не се разлива. Имайте предвид, че когато сладкото се охлади, се сгъстява още. 
   Докато сладкото е още горещо, се разсипва в сухи бурканчета, затваря се и се обръща с капачките надолу, докато се охлади. Да ви е сладко!

Най-вкусните люти чушлета

   Бързам да поправя един голям пропуск - в рецептите липсва тази за любимите ми люти чушчици. Не съм любител на много лютото, от което потичат сълзи, но много обичам леко пикантните чушки, а това е любимият ми вариант. Допада ми точно комбинацията от пикантността им и ароматът на пресните копър и чесън. 

Подукти:

1 кг люти чушки

6-7 скилидки чесън

пресен копър

сол, зехтин, оцет

  Лютите чушки се измиват добре и се изпичат. Аз ги пека на скарата и става бързо. Готовите чушчици се събират в съд с капак, за да се задушат. 

 Охладените чушлета се обелват, добавя се нарязаният на ситно или счукан чесън и се овкусяват със сол, оцет и зехтин. Поръсва се обилно с пресен копър. Лютите чушчици могат и да се подредят в бурканче и да се стерилизират за зимата, но голяма част от аромата ще се загуби.