31 януари 2016 г.

Гъбена чорба с праз и картофи

   Рецептата е адаптирана от рецепта на Иван Звездев в книгата му "160 избрани рецепти", която излезе преди години на пазара. Още тогава, когато я опитах ми стана любима. Много приятна и ароматна е, а е и лесна и бърза за приготвяне.


Продукти:

2 стръка праз
250 г гъби 
3 картофа
1 морков
целина, копър
олио, масло, сол, черен пипер
1 яйце
чаша кисело мляко





   Празът се почиства и нарязва на малки парченца. На дъното на тенджера се сипва малко олио. Добавя се парче масло  и когато се разтопи се изсипва празът. Разбърква се добре и се задушава за минутка. Прибавят се настърганият морков и нарязаните на кубченца гъби и картофи. Отново се разбърква добре, похлупва се и се оставя за няколко минути да се задушава, след което се долива вода и се оставя да се вари до омекване на зеленчуците. Овкусява се със сол и черен пипер. В оригиналната рецепта се прибавят 3 кубчета гъбен бульон, но аз предпочитам да не слагам и да оставя супичката с естествените и аромати. Яйцето се разбива заедно с киселото мляко и с тях се застройва супата.

   Накрая се наръсват нарязани на ситно целина и копър. Аз обикновено използвам от зелените подправки, които си замразявам във фризера, тъй като винаги приготвям супата през зимата. Резултатът е същият като с пресни, но със сухи подправки не бих опитала. 


25 януари 2016 г.

Салата от цвекло и моркови

   Класическа есенно-зимна салатка, изключително полезна и богата на витамини.



Продукти:
1 средна глава червено цвекло
2 големи моркова
1 скилидка чесън
зехтин/олио, лимонов сок, сол



   Цвеклото и морковите се обелват и се измиват добре. Настъргват се на ренде или с кухненски робот. Моят нож на комбайна е доста едър и предпочитам цвеклото да го настържа на ренде. Скилидката чесън също се настъргва на ситно или се счуква в хаванче. Овкусява се със сол, лимон и зехтин. Според мен тази салата не търпи оцет и той разваля вкуса й, така че препоръчвам използването на пресен лимонов сок. Може да се гарнира с различни семена.
    

23 януари 2016 г.

Сармичките на дядо

   Отдавна се каня да споделя тази рецепта. Някой би казал - ами просто класическа рецепта за сармички! Но....за мен нещата съвсем не се изчерпват със съставките в рецептата. Има спомени от детството, които са невероятно ярки, а споменът ми за тези сармички е неоспоримото доказателство. Спомням си не само видът им, веселите компании, които се събираха около масата, но и ароматът, който изпълваше цялата къща. А вкусът им - все едно току-що съм ги опитала. 


 Продукти:
1 кг кайма смес
2 ч.ч. ориз /1 чаша - 150 мл/
1 стрък праз
кимион, черен пипер, червен пипер
вода, бира, зелева чорба
олио
2 големи кисели зелки
дафинов лист



  Оризът се измива добре и се размесва с каймата. Добавят се подправките - ситно нарязан праз, черен пипер, кимион, червен пипер /поне 2 ч.л./, олио. Няма да посочвам количество на подправките, тъй като всичко е въпрос на вкус. Аз лично предпочитам повече кимион и червен пипер. Всичко се омесва много добре. Добавя се и малко зелева чорба и водичка, може и чаша бира. Целта е да не стане прекалено сбита плънката. 



   Листата от зелките се отделят, а дебелите жилки се изрязват. Загребва се от каймата с кафеена или чаена лъжичка и се свиват малки сармички. Нареждат се в тенджера, на дъното на която се сипва малко олио. Когато се нареди един ред, отгоре се накапва малко олио, слага се  дафинов лист и т.н. От това количество на продуктите се получава една голяма тенджера с малки сармички, така че си предвидете повечко време и се въоръжете с търпение. Когато нямам време естествено ги правя и по-големи, но определено не е същото.
  Отгоре върху сармичките се поставя чиния, за да не се разместват и развият при варенето. Долива се вода, колкото да покрие леко сармичките и се варят на слаб огън. Колкото по-дълго къкрят, толкова по-вкусни стават. Ако е необходимо по време на варенето се долива вода, за да не загорят.